Мартас Винярд се намира на 7 мили от брега на Масачузетс. Островът има дълга морска история, като се вярва че викингите са стинали острова 1000 години Пр.Хр.През 1525 Верзано е минал през острова и го е наименувал „Луиза”. През 1602 година пътешественика Бартоломю Госнолд го преименува на една от собствените си дъщери - Марта – и изобилието на диво грозде, което е било намерено на острова. Местните индианци от племето Уампаноуг, го наричат „Ноепе”, което се превежда “Сред водата”.Виж на картата

През ранните години около 1640 всичко което днес се нарича „Нова Англия” е било присвоено и разделено измежду заселниците идващи от Европа. През 1642 г. остров Мартас Винярд се колонизира от англиийски заселници водени от Томас Мейхю Джуниър и се заселват в района, познат днес като град Едгартаун. Местните индианци от племето Уампаноуг, известни със своята гостоприемност помогнали на новодошлите, като ги научили на техните рибарски и селскостопански умения.

Животът на ранните заселници зависел от морето и селското стопанство. Достатъчно риба се ловяла както за местно ползване, така и за износ. Китовото масло, риба „Код” и производството на свещи били главният износ на островитяните. Много от жителите работели като морски търговци, капитани, китоловци и рибари. Китоловството станало основната индустрия и допринесло за забогатяването на областта. Това дало отражение върху домовете, построени от морските капитани живеещи там, които до ден днешен учудват със своята елегантна Федерална и Гръцка възрожденска архитектура.

Войната по времето на Американската Революция донесла тежки времена за острова.През 1778 кораби на Британската Империя акустирали в пристанището Винярд Хейвън, изгорили повечето от местните плавателните съдове и огарбили почти всичкия добитък на местното население. Това икономическо бедствие отнема на островитяните повече от едно поколение, за да се въстановят. Откритието на петрола през 1859 отбелязва началото на западането на Златната Ера на китоловството. Китоловната индустрия се преустановява след като е завършен каналът „Кейп Код” през 1914.

Раждането на туристическата индустрия на острова започва през 1835. Oak Bluffs Methodists campground, Wesleyan Grove, стават популярни места за религиозни служби. През 1885 религиозните срещи привлекли 12 000 богомолци. До 1879 съборите привлекли тълпи от повече 30 000 души. Туризъмът продължил да бъде опората на местната икономика въпреки периодичните икономически неуспехи.

Остров Мартас Винярд се състои от 6 градчета. Пристанището Винярд Хейвън в градчето Тисбъри е центъра на островната търговия и мястото където пристигат повечето туристи от континенталната част. Градчето Оук Блъфс с неговите цветисти къщи и колибки е курорт от Викториянската ера.Чилмарк е селска облст с негов център рибарското градче Менемша. Той е познат като област със заоблени хълмове и неповторима плажна ивица. Град Едгартаун е архитектурен паметник на Златната ера на Китоловството. Той е и един от най-елегантните общества на Нова Англия. „Gay Head” е световно известен със неговите глинени скали и природна красота. Това е домът на много “Gay Head” индианци, потомци на племето Уампаноуг. Градчето Уест Тисбъри е типично селце от Нова Англия с негоите бели църкви, бакалски магазинчета, старата мелница, ферми и езера.