|
Чешката република мина по този път през 2004. И следващото лято България може да е вчерашна новина, що се касае до хората в Кейп Код. Икономиката на района зависи от чуждестранните работници, главно от Ямайка и България. Но само преди няколко лета, най-голямата група пристигаше от Чешката република. Какво стана с тях?
Икономическите възможности се преместиха на друго място. Това е, което стана...
През 2004 десет страни, повечето от бившата комунистическа Източна Европа, се присъединиха към ЕС, като общият брой на страните в него стана 25 с комбинирана икономика, равна на тази на САЩ.
През лятото на 2005 всички млади работници от Чешката република изчезнаха, както стана с големия брой студенти и ученици от Полша, Литва и Латвия. Статистиката на Държавния департамент на САЩ и на Службата за имиграция и натурализация показва спадане на броя на визите, издавани на сезонни работници от тези десет страни, включително голям спад на хората от Чешката република.
Разположеният във Вашингтон Институт за миграцията съобщи, че повечето работници предпочитат да останат в Европа, след като страните им станат членове на ЕС. Дали местните хора забелязват ефекта от това? "Абсолютно," казва Джеймс Хъс-Кот - представител на Сиймънс Банк в Провинстаун.
В банката има карти на Европа и на Ямайка, върху които с карфици са отбелязани родните градове на чуждестранните клиенти, които имат сметки тук. Малката Сиймънс Банк се превърна в международен финансов център с пристигането на тези работници, които превеждат пари в Прага или Кингстън.
Но сега банката превежда пари в банки в София и се чуди, каква ще бъде новата посока в бъдеще. Той посочва дупките по картата на Чехия и казва, че сега карфиците са преместени в България. Банката дори има клиенти, чийто градчета не фигурират на картата. Хъс-Кот казва, че се готви да поръча нова карта, която да покрива още по-източните райони на света.
"Преди три години тук имаше повече чехи от всяка друга националност," казва Хъс-Кот. "Сега определено това са българите, но вече има повече младежи от Русия и Беларус. През лятото имаше и момиче от Азърбайджан."
Младежите идват с визи J1, които им дават възможност да работят в САЩ по програмите за културен обмен, създадени със закона Fulbright-Hays от 1961. Без тях в Кейп Код няма да има достатъчно работна ръка, за да запълни всички свободни места.
Откъде ще дойде новата вълна? "Това не е проблем," казва Канди Бодън Колинс - председателка на Търговската камара на Провинстаун. Всяка година Провинстаун приема стотици работници от цял свят. След като България и Румъния станат членове на ЕС през 2007, Бодън знае, че те ще бъдат заместени от някой друг, както се случи с чехите. И тя е права.
Организациите за обмен в страната казват, че набират студенти от цял свят. Според Уенди Норткрос - председател на Търговската камара на Кейп Код, много работодатели в района използват своите контакти в Източна Европа и сами си намират работници.
"Някои търсят хора от страните от бившия съветски блок с работници, които знаят повече езици и имат опит в сферата на услугите," казва Норткрос, която е обсъдила въпроса в Орлийнс преди няколко дни. Тя казва, че нейните колеги са забелязали видимото "изпаряване" на работници от страните, които са станали членове на ЕС.
Норткрос отбелязва, че когато страните влязат в ЕС, техните граждани, независимо дали са от България или от Чешката република, нямат нужда от виза, за да работят в Париж, Лондон или Рим, където могат да спечелят британски паунди или евро, които са по-силни от долара. Освен това, процесът на получаване на американска виза, както и пътуването до САЩ могат да бъдат относително скъпи.
Студентите имат гарантирана универсална здравна застраховка в ЕС, докато в САЩ те трябва да си я закупят сами или да рискуват и да работят без нея. За работниците от България обаче има особена разлика. Кейп Код може да се надява на нов приток казва Албан Прути, който е работил вече няколко лета в Провинстаун. Прути, който е бежанец от Косово заминал за България, е завършил Американския университет в Благоевград, България.
"Въпреки, че българите и румънците ще имат по-добри шансове за работа в ЕС от януари, мисля, че студентите от Американския университет ще продължат да предпочитат САЩ, а не Европа," казва Прути в мейл от Вашингтон, където работи върху докторска дисертация по международни отношения в Университета Джон Хопкинс.
Прути казва, че най-мощното оръжие за набиране на работна ръка са разказите на очевидците. Всяко лято стотици студенти от Американския университет в България се завръщат у дома и разказват на приятелите си, колко добре са прекарали, къде са работили, кои са работодателите им, кого да избягват и други нормални и полезни съвети.
Тези разкази създават връзка между Кейп Код и България, каквато не съществуваше при чешките студенти. Освен това, добавя Прути въпреки, че в САЩ има антиимигрантски настроения, те са много по-силни в Западна Европа.
Работниците от Източна Европа не винаги са добре дошли в другите страни от ЕС. Кейп Код е много толерантно място, казва Прути. Въпреки, че студентите от Европа се оплакват, че възрастта за разрешена употреба на алкохол е 21 години и нощите са понякога много скучни, парите, които те печелят и отнасят у дома карат много от тях да се връщат отново и отново.
Всъщност, те печелят толкова, че могат да си платят обучението за цяла година, нещо което американските студенти не могат да си позволят. Една година в Американския университет в България включително наема, струва около 7800 долара. Година в Университета на Масачузетс в Амхърст за жител на щата ще струва 17 221 долара.
Материал от http://www.bghelp.net/forums/showthread.php?t=7297 |